TAX AVOID

Необлагаемо използване на фирмени средства за лични цели:

Съгласно чл. 204 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) социалните разходи предоставени в натура на управители и директори и разходите за експлоатация на леки коли, които не са заети пряко в работния процес, се признават за разход след облагане с 10% данък върху разходите – чл. 216 от ЗКПО, като за тях не се признава данъчен кредит.

Социалните разходи са дефинирани в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО препращащ към чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 293 от КТ.

Когато съдружници и акционери работят като управители и директори в своите дружества те имат интерес да ползват фирмени средства за задоволяване на лични социално-битови и културни потребности, като разходи за храна, облекло, пътуване и др. Така те ще спестят 5% данък дивидент или минимум 30,7% осигуровки (за суми под 2400 лв. месечно) в случай че получават възнаграждение от дружеството.

Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО социалните разходи трябва да са „достъпни” за всички служители и управляващи, но не е задължително всички да се ползват от тях едновременно, поравно или изобщо. Не е необходимо и да се спазва реда на чл. 293 от КТ, социалните разходи могат да бъдат предоставени и с решение на ръководството.

Съгласно чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) когато социални разходи в натура се предоставят пряко, т.е. персонално/поименно на служители и управители срещу подпис на отделна ведомост, се дължат осигуровки върху сумите. Когато социалните разходи в натура се предоставят за общо служебно ползване във фирмата осигуровки върху тях не се дължат.

В малък семеен бизнес не е никакъв проблем фирмени средства да се харчат за храна, облекло, пътувания, развлечения и „други социално-битови и културни потребности”. Социалните придобивки ще са „достъпни” за всички членове на семейството заети в дейността, като всеки от тях ще получава социални придобивки в натура според нуждата си.

Когато разходът не може да се определи като социален поради това че придобивките не са достъпни за всички за всички служители, а само за ръководството, то разходът не следва да се признава за данъчни цели с оглед на това че се явява разход несвързан с дейността съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗКПО. С тези разходи следва да се преобразува в увеличение финансовия резултат. 

В резултат собственици и съдружници работещи в дружествата си използват фирмени средства за задоволяване на лични потребности при което се избягва тяхното облагане с 5% данък дивидент или минимум 30,7% осигуровки (за суми под 2400 лв. месечно), дължими в случай че сумите се изплатят на физическото лице и то ги похарчи като лични средства. Следва да се заплати 10% данък върху разходите за сумите похарчени за социални разходи, в срок до 31 март на следващата година, какъвто е и срокът за заплащане на корпоративния данък. В допълнение платеното ДДС както и данъкът върху разходите се признават за разход на фирмата – чл. 206 от ЗКПО , което води до 3% по-ниска ефективна данъчна ставка за дружеството.

Съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗКПО разходите за гориво, консумативи и ремонт на автомобили неизползвани пряко в дейността се облагат с данък върху разходите и се признават само с касова бележка и без да е съставен пътен лист. Данъчен кредит не се признава, но платеното ДДС се признава за разход заедно с данъкът върху разходите.

Това дава възможност разходите по експлоатация на лични автомобили на собственици и съдружници да се заплащат с фирмени средства. За ЕТ е в сила чл. 27, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) , който позволява на ЕТ да използват личния си автомобил за своята дейност.

При търговски дружества, в случай че автомобилът е лична, а не фирмена собственост, следва да се сключи договор за наем между дружеството и съответния собственик/съдружник с предмет личния автомобил на лицето. Наемната цена по договора следва да е пазарна и само да се начислява, но да не се плаща, за да не се дължи данък доход от физическото лице – собственик, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДФЛ и чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. При неизплащане на наемната цена доходът не се счита за придобит от физическото лице, като не се признава и разход на дружеството докато не се изплатят сумите – чл. 42, ал. 1 от ЗКПО.

В случай че физическото лице – собственик така или иначе подава данъчна декларация наемната цена може и реално да се изплаща. Това е въпрос на избор дали собственика желае да декларира този доход. При реално изплащане разходът ще бъде данъчно признат за дружеството. То ще е задължено и да удържа и внася авансовия данък на физическото лице наемодател съгласно чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ.

Чрез сключване на договор за наем за личния автомобил на собственик, той ще може да използва фирмени средства за заплащане на разходи за гориво, ремонт и консумативи и да спести 5% данък дивидент или минимум 30,7% осигуровки (за суми под 2400 лв. месечно), дължими в случай че сумите му се изплатят и той ги похарчи като лични средства. В допълнение с оглед на промените в чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, от началото на 2013 г. за наем на леки автомобили и мотоциклети, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на наетите мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, e налице право на данъчен кредит. Следователно данъкът върху разходите се признава за разход на фирмата, а платеното ДДС се признава за данъчен кредит, което е едно допълнително предимство.

Използването на фирмени средства за задоволяване на лични социално-битови и културни потребности и експлоатационни разходи на автомобили използвани за лични цели от собственици и съдружници работещи като ръководители в дружествата си, е легална възможност за заобикаляне на данъчно и осигурително облагане на тези средства, в случай че те се изплатят пряко на лицето. По този начин голяма част от личните доходи на собственици и съдружници могат да бъдат „получени” на практика необложени.