Задължителна ДДС регистрация? Няма такова нещо!
Според чл. 96, ал. 1 от Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
при преминаване на оборот от 50 хил. лв. през последните 12 месеца всяко дружество подлежи на задължителна ДДС регистрация.
За малък бизнес в сферата на услугите, обслужващ предимно крайни клиенти - физически лица, обикновено не е изгодно да бъде регистриран по ЗДДС. Основния разход на този бизнес е за човешки труд, често труда на неговите собственици. При евентуална регистрация по ДДС дружеството ще започне да дължи 20% ДДС за продажбите си, но едва ли ще има възможност да повиши цените на услугите си и да прехвърли данъка върху своите клиенти. От друга страна данъчния кредит който дружеството може да приспадне от разходите си често е незначителен, вероятно основно по заплащан наем, режийни и комуникационни разходи.
В резултат по голямата част от дължимото ДДС ще е чиста загуба за дружеството и ДДС регистрацията би била неизгодна. Ще възникне и задължение за подаване на дневници за покупки и продажби към НАП, т.е. задължение за водене на актуално счетоводство.
Задължението за регистрация може да бъде избегнато като се регистрират други фирми и част от дейността се „прехвърли” към тях, т.е. част от продажбите да започнат се отчитат от тях. Новите дружества може да са собственост на същите лица, на роднини, а може и основната фирма да учреди едно или повече дъщерни дружества, няма никакви ограничения за това.
Няма ограничения в един обект да работят повече от едно дружество. Най-добрият вариант за това е ако допълнителните фирми се регистрират със седалище въпросния търговски обект или офис. Ако обекта е собствен или нает от основната фирма, за предпочитане е тя да учреди новите дружества като дъщерни. Ако обектът е собствен или нает от лицата собственици и съдружници в основната фирма е по-добре те да учредят и допълнителните фирми с това седалище.
Изплатените дивиденти от дъщерните дружества към основното дружество или от дружество към неговите собственици – физически лица, не представлява облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС, като по този начин генерираните печалби стигат до крайните собственици без да формират задължение за ДДС регистрация.
при преминаване на оборот от 50 хил. лв. през последните 12 месеца всяко дружество подлежи на задължителна ДДС регистрация.За малък бизнес в сферата на услугите, обслужващ предимно крайни клиенти - физически лица, обикновено не е изгодно да бъде регистриран по ЗДДС. Основния разход на този бизнес е за човешки труд, често труда на неговите собственици. При евентуална регистрация по ДДС дружеството ще започне да дължи 20% ДДС за продажбите си, но едва ли ще има възможност да повиши цените на услугите си и да прехвърли данъка върху своите клиенти. От друга страна данъчния кредит който дружеството може да приспадне от разходите си често е незначителен, вероятно основно по заплащан наем, режийни и комуникационни разходи.
В резултат по голямата част от дължимото ДДС ще е чиста загуба за дружеството и ДДС регистрацията би била неизгодна. Ще възникне и задължение за подаване на дневници за покупки и продажби към НАП, т.е. задължение за водене на актуално счетоводство.
Задължението за регистрация може да бъде избегнато като се регистрират други фирми и част от дейността се „прехвърли” към тях, т.е. част от продажбите да започнат се отчитат от тях. Новите дружества може да са собственост на същите лица, на роднини, а може и основната фирма да учреди едно или повече дъщерни дружества, няма никакви ограничения за това.
Няма ограничения в един обект да работят повече от едно дружество. Най-добрият вариант за това е ако допълнителните фирми се регистрират със седалище въпросния търговски обект или офис. Ако обекта е собствен или нает от основната фирма, за предпочитане е тя да учреди новите дружества като дъщерни. Ако обектът е собствен или нает от лицата собственици и съдружници в основната фирма е по-добре те да учредят и допълнителните фирми с това седалище.
Изплатените дивиденти от дъщерните дружества към основното дружество или от дружество към неговите собственици – физически лица, не представлява облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС, като по този начин генерираните печалби стигат до крайните собственици без да формират задължение за ДДС регистрация.