Задължително осигуряване на собственици и съдружници? Не съвсем!

Чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) изисква сключването на договор за възлагане на управлението между дружество и управител.

Договорът за възлагане на управлението има характер на граждански договор и за него намира приложение чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)

Това е проява на принципа на свободното договаряне, съгласно което страните в гражданския оборот могат да определят свободно взаимоотношенията си, стига същите да не противоречат на закона и морала. Принципът още от римското право "Всичко, което не е забранено, е разрешено" е възприет като принцип на законност и в българското законодателство, поради което безвъзмездният договор за управление (д-р без възнаграждение) е напълно допустим.

В този дух са и изказани мнения на представители на регулаторни органи в долните статии:

Управителите се осигуряват само ако получават възнаграждение

Цитат от горната статия:
„Прегледът на тези нормативни изисквания показва, че за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за управителя на търговското дружество, е необходимо той да е получил възнаграждение за извършената от него работа. Задължение за внасяне на осигурителни вноски както за държавното обществено осигуряване, така и за здравното осигуряване възниква и тогава, когато възнаграждението на управителя е начислено, но не е изплатено. Когато управителят на търговското дружество не получава възнаграждение за работата, която извършва, и възнаграждение не се начислява, осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване не се дължат.”

В последствие чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се допълни със задължение за осигуровки и върху дължими, но неначислени месечни възнаграждения, но това не променя изказаното в статията становище.

Промяна цели прекратяване на практиката на някои фирми, притиснати от кризата, да не начисляват дължимите заплати на служителите си и така да не възниква задължение за осигуровки. С редакцията на горната алинея НОИ си прибира своето (осигуровките) дори и да не се начислят дължимите месечни възнаграждения.

Социално и здравно осигуряване по договор за управление.

 Цитат от горната статия:
„В конкретния случай, осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за допълнително-задължително пенсионно осигуряване не следва да се внасят по договора за възлагане на управлението, сключен с председателя на УС на сдружението, след като работата по управлението и представителството на същото ще се извършва безвъзмездно от лицето.”

Обикновено практиката на собственици на малки и средни фирми, работещи като управители в дружествата си, е да не получават възнаграждение за дейността си, а да се самоосигуряват.

Така разходите за осигуровки са по-ниски понеже при възнаграждения за управленска дейност се дължат и осигуровки като при трудов договор - Чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО и чл. 6, ал. 3 от КСО, върху размер не по-малък от минималния осигурителен доход (праг) за длъжността. В допълнение не може да се ползват и нормативно признати разходи понеже Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) приравнява за данъчни цели правоотношенията на управители и съдружници с дружеството на трудови провоотношения - т. 26, б. „з” и „и” от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

Поради това за съдружниците е по-изгодно да получават доходите си под формата на дивидент.

Много от самоосигуряващите се собственици и съдружници, разглеждат осигурителните си задължения като чист разход и биха предпочели въобще да не се осигуряват. За това съществуват две легални възможности:

 Вариант 1: Съдружникът да не полага труд в дружеството.

 Чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, Чл. 5, ал. 2 от КСО и  Чл. 6, ал. 7 от КСО определят задължение за самоосигуряване на еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски и граждански дружества, които упражняват трудова дейност. Задължението за самоосигуряване не е за управителите/директорите, а за собственици и съдружници.
Чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО и чл. 6, ал. 3 от КСО определят начинът за осигуряване на управители и директори, като съгласно разпоредбите и цитираните становища посочени по-горе, осигуровки се дължат единствено при дължимо възнаграждение.

Следователно, за да не възникне задължение за осигуряване на управители и съдружници следва да са изпълнени две условия:

- Управителите и съдружниците да са различни лица;

- Управителите да не получават възнаграждение за дейността си.

На практика може единият съпруг да бъде собственик, а другият управител. Възможна е и всякаква друга комбинация между пълнолетни роднини или други лица. При съществуващи дружества е възможно дяловете да се прехвърлят на други лица чрез договор за дарение (при роднини) или формална продажба.

Формалната продажба в случая е за предпочитане. Тя може да се извърши и на цена под номиналната стойност на дяловете с оглед намаляване на нотариалните такси. От друга страна така ще се намали цената на придобиване на дяловете за новия собственик, а оттам ще се увеличи и евентуален бъдещ данък печалба при препродажба на дяловете от него на по-висока стойност. Дарението не дава предимство и в този случай понеже при него цената на придобиване за новия собственик ще е нула и при евентуална препродажба на дяловете ще се дължи данък печалба за цялата стойност на сделката.

Вариант 2: Съдружникът да се „превърне” в акционер.

Акционерите не са включени между лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. които следва да се самоосигуряват, дори и да полагат труд в дружеството. Следователно акционер работещ и като директор в акционерно дружество (АД) без да получава възнаграждение за това, не дължи осигуровки и не следва да се самоосигурява.

Според чл. 244, ал. 1 и 4 от Търговския закон (ТЗ), АД се управлява от съвет на директорите (СД), който избира изпълнителен директор от своите членове. Изпълнителен директор е аналогичната на управител фигура в АД. Изпълнителният директор може да работи и по договор за управление без възнаграждение, докато за останалите неизпълнителни членове няма дори задължение за сключване на формален договор между тях и дружеството – чл. 244, ал. 7 от ТЗ.

Членове на съвета на директорите може да са роднини и други пълнолетни лица, като тяхната функция би могла да се сведе единствено до подписване на протоколи за решения на СД, когато има такава необходимост.

Повече за АД може да прочетете тук:
Регистрация на акционерно дружество
или тук:
Преобразуване в акционерно дружество

НАП не могат да окачествят, работата без възнаграждение на управител или директор независимо дали е и собственик, съдружник или акционер, като отклонение от данъчно облагане по чл. 15 от Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) или по чл. 16 от ЗКПО.

Това се дължи на фактът че при неизплащане на възнаграждение сумите остават като облагаема данъчна печалба за дружеството, докато при изплащане на  възнаграждение сумите се признават за разход и намаляват данъчната основа на дружеството. Т.е. изплащането на възнаграждение намалява данъчната основа на дружеството, а не неизплащането.

Относно данъчната основа на физическото лице - при неизплащане на възнаграждение няма и дължим данък от него. Данъкът за неизплатените суми се внася под формата на данък печалба от дружеството, поради което ефектът за фиска при неизплащане на възнаграждение е 10% събран данък печалба върху неплатените суми (възнаграждението (100%) + осигуровките за сметка на работодателя (17,8%) – общо 117,8%)*10%=11,78%. Т.е. фискът събира брутно 11,78%, от „размера” на недължимите възнаграждения, под формата на данък печалба.

При изплащане на възнаграждения изплатените суми първо следва да се обложат с дължимите осигуровки (минимум 30,7% при трета категория труд) най-малко по съответния минимален осигурителен праг за длъжността.

С дължимите осигуровки за сметка на служителя (12,9%) се намалява дължимото му възнаграждение, за да се формира данъчната основа, върху която се начислява 10% данък доход.

С дължимите осигуровки за сметка на работодателя (17,8%) допълнително се намалява неговата данъчна печалба. Т.е. нетния начислен данък, в полза на държавата, върху сумите ще е (100% - 12,9% - 17,8%)*10% = 6,93%, което е по-малко отколкото 11,78% при неизплащане на възнаграждение. Ясно е че ефектът за фиска е по-лош при изплащане отколкото при неизплащане на възнаграждения.

В допълнение в случай че управителят или директорът са и собственици/акционери, за да получат тези суми като лични доходи следва да разпределят дивидент, който се облага с 5% данък, в допълнение на 11,78% данък печалба, за разпределяните като дивидент вместо възнаграждение суми. Като дивидент ще могат да се изплатят и неплатените за сметка на дружеството осигуровки (17,8%), като така общо при разпределяне на дивидент ще се дължи 11,78% + (117,8%–11,78%)*5% = 17.08% данък върху „размера” на заплатите, докато сумите стигнат до собствениците, а ако се изплаща възнаграждение фискът ще прибере само 6,93%. В този случай едва ли можем да говорим за отклонение от данъчно облагане при неизплащане на възнаграждения на управители и директори.

И така - собственици и съдружници неполагащи труд в дружествата си, както и акционери, които работят като директори без възнаграждение, следва да се осигуряват единствено здравно на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), т.е. като безработни лица (16,8 лв. месечно), освен ако не са осигурени здравно на друго основание (по трудов или граждански договор).