Задължителна ДДС регистрация? Няма такова нещо!

Според чл. 96, ал. 1 от Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при преминаване на оборот от 50 хил. лв. през последните 12 месеца всяко дружество подлежи на задължителна ДДС регистрация.

За малък бизнес в сферата на услугите, обслужващ предимно крайни клиенти - физически лица, обикновено не е изгодно да бъде регистриран по ЗДДС. Основния разход на този бизнес е за човешки труд, често труда на неговите собственици. При евентуална регистрация по ДДС дружеството ще започне да дължи 20% ДДС за продажбите си, но едва ли ще има възможност да повиши цените на услугите си и да прехвърли данъка върху своите клиенти. От друга страна данъчния кредит който дружеството може да приспадне от разходите си често е незначителен, вероятно основно по заплащан наем, режийни и комуникационни разходи.

В резултат по голямата част от дължимото ДДС ще е чиста загуба за дружеството и ДДС регистрацията би била неизгодна. Ще възникне и задължение за подаване на дневници за покупки и продажби към НАП, т.е. задължение за водене на актуално счетоводство.

Задължението за регистрация може да бъде избегнато като се регистрират други фирми и част от дейността се „прехвърли” към тях, т.е. част от продажбите да започнат се отчитат от тях. Новите дружества може да са собственост на същите лица, на роднини, а може и основната фирма да учреди едно или повече дъщерни дружества, няма никакви ограничения за това.

Няма ограничения в един обект да работят повече от едно дружество. Най-добрият вариант за това е ако допълнителните фирми се регистрират със седалище въпросния търговски обект или офис. Ако обекта е собствен или нает от основната фирма, за предпочитане е тя да учреди новите дружества като дъщерни. Ако обектът е собствен или нает от лицата собственици и съдружници в основната фирма е по-добре те да учредят и допълнителните фирми с това седалище.

Изплатените дивиденти от дъщерните дружества към основното дружество или от дружество към неговите собственици – физически лица, не представлява облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС, като по този начин генерираните печалби стигат до крайните собственици без да формират задължение за ДДС регистрация.