Свободната професия - професионална дейност без фирма. Предимства пред ЕТ

Свободната професия е дефинирана в § 1, т. 29 от ДР на Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както и в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.


Свободната професия се упражнява от физическо лице след регистрация в регистър БУЛСТАТ. Лицето упражняващо свободна професия може да издава фактури точно както и фирмите. Дейността му е най-близка до едноличния търговец (ЕТ), но има и съществени различия.


Лицата упражняващи свободна професия:


- Не са търговци съгласно чл. 2, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) и нямат статут на предприятие по чл.1, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗС) поради, което те са освободени от задължението да водят счетоводна отчетност и не изготвят годишни отчети, а единствено данъчна декларация като физическо лице, което намалява техните разходи по документиране и отчитане на дейността. Евентуална регистрация по ДДС не променя това – чл. 123, ал. 1 от Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Задължително ще е воденето единствено на двата отчетни регистъра – дневник за покупки и дневник за продажби – чл. 124, ал. 1 от ЗДДС.


- Освободени са и от издаване на касови бележки при приемане на плащания в брой – чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, което премахва необходимостта от наличие на касов апарат и свързаните с него разходи.


- Ползват нормативно признати разходи от 25% или 40% съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ, поради което е необходимо единствено да съхраняват приходните фактури с оглед деклариране на дохода, разходните не се признават за разход. При наемане на други служители техните възнаграждения също не биха се признали за разход.


- Дължат 10% данък доход, спрямо 15% при ЕТ.


- Не дължат осигуровки за авторски възнаграждения, т.е. възнаграждения срещу отстъпено право за използване на произведения, понеже те не представляват доход от трудова дейност и не се включват в осигурителния доход по чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Остава дължим единствено данък доход.


Поради изброеното свободната професия е подходяща при извършване на дейност основно с личен труд и с разходи които се вместват в 25-те% или 40-те% нормативно признати разходи. При по-високи разходи ще е по-изгодно инкорпориране на дейността, т.е. извършване на дейност като фирма или ЕТ.


Остава обаче задължението за самоосигуряване на лицата упражняващи свободна професия и подаване на съответните месечни осигурителни декларации към НАП, докато при дружествата то може да бъде избегнато - Задължително осигуряване на собственици и съдружници? Не съвсем!


За доходите превишаващи минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица също се довнасят осигуровки при годишното изравняване на дължимия данък, както е и при ЕТ, докато съдружниците в ООД могат да разпределят този доход като дивидент и да не заплащат осигуровки за него.